Съдържание
Никой не може сам да се спаси. Никой не може сам да се направи щастлив. Няма човешки начин или човешко средство, които да могат да направят смъртен човек остоен за вечния дар на небето. Човек може да намери спасение само чрез живота, смъртта, възкресението и възнесението на Божия Син. Само чрез извънредно скъпоценните и преславни обещания на Божието Слово ние ставаме „участници в божественото естество“ и биваме направени способни да избягваме примамките на света и чрез Божията милост да се облечем „в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината“ (Ефес. 4:20-24).
Ще бъдем благословени чрез Неговия живот
„Защото ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!“ (Римл. 5:10).
Колко трогателна, удивителна, покъртителна и значима е Христовата смърт на Голгота! Това е доказателството към нас за факта, че има благословение за нас, издествано в Неговия живот.
„И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот“ (1 Йоан 5:11, 12).
Светът беше опетнен поради непокорството на един човек. Римл. 5:12. Но също толкова истинно както чрез непокорството на Адам всички човеци бяха направени грешници и виновни пред Бога, така и е вярно, че „чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни“ (Римл. 5:19). Затова, за да може вечният Бог да гледа на някого като на праведен, това може да бъде направено възможно само чрез вярата му в единствения безгрешен живот, който някога е бил воден на земята – живота на Божия Син.
Без заслугата на Исус, нашите добри дела не ни ползват
Никой не може да стане блажен, ако положи упованието си в покоряването си на какъвто и да е религиозен обред. Собствените Му дела не могат да му издействат никакво оправдание. Покоряването му на закона не може да го спаси. Даже и вярата му не може да направи това. Но е писано: „... ще се избавим чрез Неговия живот“. 4
„Понеже това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух“ (Римл. 8:3, 4).
„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой“ (Ефесяни 2:8, 9).
Виж също Римл. 3:20; Гал. 2:16; Тит 3:5-7.
Покоряването ни, постигнато чрез благодат
Дарът на Божията милост е много скъпоценен. Без него човек остава безпомощен и изгубен. Чрез Божията милост на човека се дава сила и чрез това средство той става съучастник в божественото естество. Чрез вяра приемаме Божията благодат. Но не нашата вяра ни е спасител, нито пък милостта сама по себе си, в замяна на грешния ни и омърсен живот. Ако наистина и горещо вярваме в Христос като свой личен и единствен Спасител, ние имаме живот в Неговото име, тъй като Той изпълни свещените изисквания на Божия закон в Своя живот.
Мярката на изискванията на светия Божий закон е съвършен живот и безупречно покорство. Макар че бе Божий Син, Той „пак се научи на послушание от това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни“ (Евр. 5:8, 9).
Законът, въздигнат чрез Христовата смърт
Не малко хора твърдят, че чрез Христовата смърт законът бил отменен. Това е невъзможно, тъй като такава представа е в пряко противоречие с недвусмисления израз на Господа в Матей 5:17, 18 и с много други изявления на Свещеното Писание. Нека обърнем погледа си към покъртителната сцена на Голгота. Там Божията любов бе изявена във факта, че Той даде Своя Единороден Син, за да осигури средство за избавлението ни от наказанието, което заслужаваме поради непокорството си спрямо Неговите свети заповеди. Ако законът можеше да бъде отменен или дори модифициран, нямаше да има нужда Христос да умре. Чрез Своя живот, Христос възвеличи закона и го направи почитаем.
„Тогава казах: Ето, дойдох (в свитъка на книгата е предречено за мене). Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми“ (Псалм 40:7-9). Виж също Евреи 10 гл.
Чрез Своята смърт, Исус въздигна закона като неизменимия нравствен стандарт за цялото човечество.
„Тогава чрез вяра отменяме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона“ (Римл. 3:31).
Затова всеки, който желае да бъде спасен чрез Христовия живот, трябва да подражава на Неговия живот на саможертва и послушание. 1 Йоаново 2:6; 1 Петрово 2:21-22. Не ни ползва ако само възхваляваме изобилната милост на Бога и същевременно отричаме светия Божий закон като имащ малко значение. Имаме ли нещо стойностно, което да предложим като препоръка за душите си? В най-добрия случай можем да представим своя несъвършен принос на себеправедност, която е дело на човешки ръце, която е срам, като се има предвид възвишеният и свят стандарт на нравствения закон на Десетте заповеди. Съвършената Христова праведност не покрива съзнателни, необуздани и подхранвани грехове. А дефиницията на това що е грях е „нарушение на закона“ – 1 Йоаново 3:4.
Христовата праведност – Неговото съвършено покоряване на закона на Йехова – чрез която човек бива освободен от своя грях чрез вяра, става наша праведност. Само чрез вяра Христовата праведност животът ни може да стане осветен и ние можем да бъдем подготвени за вечния живот на радост. Наистина, Неговата праведност е единственото нещо, което може да ни помогне в последния ден.
Покорството, светостта и безупречността на Христовия живот, които биват предлагани в такава изобилна мярка на каещия се грешник (ако ги приеме напълно) го правят праведен в Божиите очи и му дават правото да дойде и да седне заедно със своя Господ в Неговото царство. Откр. 22:12-14.
Поради тази причина, нека ние, които носим името на Исус, наричайки се „християни“ се хванем за Него чрез вяра и изявим надеждата, която имаме, в практическия си живот, и почитаме името, което носим.
