Сред многото трагични случаи в живота си спомням един особен, който не мога да забравя. Изглежда сякаш сълзите на майката все още са пред мен. От няколкото много мили деца, които семейството имаше, едното беше много скромно момче. В юношеските си години той се събра с лоши другари и последва по пътя им. С неправилното си поведение и престъпните си деяния, той причини преждевременната смърт на баща си. Майката, като вдовица, даваше всичко за него. Той се скиташе и отсъстваше от дома с много вечери и седмици. Пропиля всичко, което майка му имаше... Чудех се, докато я наблюдавах, как можеше да мисли за него и да плаче за него по цели нощи. „О, къде е синът ми,“ често казваше тя с тъга.
ях още по-удивен от това как тя можеше да мисли за него и да бъде готова да даде още и даже да раздели залъка си с него... Сълзите й проговориха на съвестта ми. Помислих си: колко много може да обича една майка! Колко скъпо е детето за майка си! Много пъти си казвах: „Такъв син не заслужава жертвите и любовта на своята майка! Но при все това майчиното сърце го търсеше и мислеше за него!
Питам се: Кой е вложил тази удивителна любов в сърцето на една истинска майка? И каква любов трябва сам да изпитва Този, Който е вложил такава любов в човечеството?
В един случай Исус разказа притча:
„Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери? И като я намери, вдига я на рамената си радостен. И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца. Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние“ (Лука 15:4-7).
On another occasion, He said:
„Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете“ (Йоан 10:10-11).
Jesus also declared:
„Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото“ (Лука 19:10).
Откъде дойде Той?
„Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца“ (Йоан 16:28).
Апостолът обяснява:
„Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст“ (Филипяни 2:6-8).
Скъпи читателю, какво значение има това за теб и мен? Този, чрез Когото бе създадено всичко (Кол. 1:16), знаете ли, че Той е същият, Който влага любов в майчиното сърце? А каква любов има Той!
В определеното време Той остави небесната слава, напусна Небето и дойде, облечен с човешко естество, за да потърси и спаси „изгубената овца“ – грешния човек. Знаеш ли колко много Той обича теб? Толкова, че даде Си на кръста за теб. Той зае твоето и моето място и умря вместо нас. Така Той понесе онова, което ние трябваше да понесем.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).
Тази небесна любов сме забравили много отдавна и сме й отдали малка стойност, подобно на неблагодарния син, за когото говорих! Може да я виждаме тук и там, изявена в някоя майка, баща или приятел.
Възможно е да чувстваш (ако ли не, ще дойде времето, когато ще се убедиш), че този свят ден след ден става все по-студен и по-жесток. Съчувствие, състрадание и вежливи думи, подтикнати от истинска любов, рядко се срещат днес. Чувствайки грубостта и жестокостта на живота, някой ден може да усетиш нужда от истинско състрадание и любов, които да стоплят сърцето ти. Ще се почувстваш самотен в този свят, може би дори изпълнен с отчаяние.
Тогава си спомни тези приятелски думи: има Един, Който все още те обича и те търси. Той копнее да те насърчи и да ти помогне. Той може напълно да те разбере. Той те обича толкова, че даде живота Си за теб!
Знаеш ли, приятелю, че Той те търси и те обича повече отколкото една майка може да обича? Той само чака да почувстваш нуждата си и да Го потърсиш.
С прободените Си ръце, Той хлопа на вратата на сърцето ти и казва с умоляващ тон:
„На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол“ (Откр. 3:20).
Чрез различни събития и изпитания Той хлопа на съвестта ти и те кани... Той те търси понеже си скъп на сърцето Му. Толкова скъп, че е платил откупа за теб чрез кръвта Си... Той не може да те забрави, извънредно скъп си за Него!
„Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си? Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те врязал; твоите стени са винаги пред Мене“ (Исая 49:15, 16).
Кой те е записал на дланите на ръцете Си? Този, Чиито ръце и нозе бяха прободени на кръста за теб! Познаваш Го – Исус!
Той те търси, както майката търси своенравния си син! Пусни го да влезе в сърцето ти чрез вяра, преди да е станало твърде късно!
