Съдържание
Възкресението на Исус – знак за нашето възкресение
„O death, where is thy sting? O grave, where is thy victory?” „„...но благодарение да бъде на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос!“ (1 Кор. 5:55-57).
Надеждата за възкресението образува основата на вярата на всеки истински християнин. Знаем, че вярата се основава на възкресението на Исус от мъртвите, което е записано единодушно от евангелията и представено като достоверен факт.
Гробницата на Исус бе опразнена в утринта на възкресението. Библейските доклади за това събитие са от такъв удивителен характер, че е трудно за човека да схване целия удивителен доклад. Но при все това, тъй като засягат тема, в която научното познание не може да проникне, само вярата може да повдигне завесата от тази тайна. Апостол Павел посвещава цяла глава, състояща се от 58 стиха, на темата за възкресението и се опитва да покажа, че въздигането или омаловажаването на спасителната Христова вест зависи от този факт.
Тогава той описва много красиво и целенасочено какво представлява смъртта, причината за нея и накрая победата над нея. Той говори за Победителя, Който щеше да победи смъртта. Сега ще изследваме поотделно всяка една от тези точки.
Грехът – причина за смъртта
Онова, което прави умирането толкова печално, е съзнанието ни за собствената ни вина, което Павел нарича „жилото на смъртта“. От самото начало, грехът представляваше злоупотреба със свободата, която Бог даде на човека. Смъртта, както и грехът, не бяха част от Божиите намерения по отношение на човека. Но след като първата човешка двойка злоупотреби с Божия дар и се отклони от пътя на правдата, неизбежният резултат от техния грях беше смърт. Римл. 6:23; Бит. 2:17. Тъй като чрез Адам грехът влезе в света, смъртта дойде на всички нас, без каквито и да е изключения (Римл. 5:12). Христос бе Вторият Адам, Който ни даде втори шанс и закупи избавление за нас, жертвайки собствения Си живот.
Но при все това, колко мислим за тези неща, когато имаме добри дни? Колкото повече напредваме във възрастта и колкото по-забележими стават знаците за скорошния край на живота ни, толкова повече умът ни е ангажиран с размисли по тези въпроси, които обръщат погледа ни към Бога, вечността и очакваното възкресение. Да умрем, вперили поглед в собствената си вина и без да сме намерили прощение е ужасно. Без Христос, всички ние бихме били обзети от страх от тази последна и най-трудна стъпка в живота. Но с Него, имайки Христос като свой личен Спасител, смъртта губи ужаса и горчивината си за нас.
Чрез смъртта Си, Христос навлезе в царството на смъртта, „за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола, и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство“ (Евр. 2:14, 15). Христос навлезе във владението на смъртта и победи княза на тъмнината понеже не беше сторил никакъв грях. По тази причина смъртта не можа да Го задържи и Той имаше власт да отдаде живота Си и да го приеме отново (Йоан 10:18). Той, Безгрешният, победи греха и влезе в гробницата, така че всеки, който повярва в Него, да не погине, но да има вечен живот (Йоан 3:16).
Победа само в Христос
Има определен вид вяра, която побеждава света. Тази вяра не се състои в избягването на смъртта, но в това ние да бъдем Христово притежание през живота си. Невярващите може до такава степен да се противопоставят на човешки съдилища или на небесния Съд, че да престанат да се страхуват от смъртта. Има достатъчно примери за това. Войници смело отиват на война и закоравели престъпници спокойно отиват на ешафода. Но да се умре храбро е нещо много по-различно от това да се спечели победа чрез Христос.
Християнинът, когато настъпи часът на разделянето му с този свят, полага упованието си в един свят на блаженство, който вече отчасти е вкусил. Евреи 6:5. Колко често е вкусвал той, че Господ е благ, вярвайки в Неговите обещания! Той има хиляди опитности с Него и докато в живота си всекидневно е умирал за греха, за него смъртта е била само последната преграда пред онзи свят, в който ще бъде въведен чрез възкресението.
Наистина ли желаем да бъдем победители? Тогава е необходимо да бъдем в общение с Христос, да станем едно с Него в сърцето си и да вършим Неговата воля. Тогава в нас ще има любов, която ще ни подтиква и прави способни да изпълняваме Божията воля. 2 Кор. 5:14; Римл. 8:2; Гал. 4:5. Не бива само да се подвизаваме, но и да побеждаваме! Трябва да победим съмнението, греха и страха от смъртта, докато борбата ни приключи и бъдем или възкресени, за да видим Христовото пришествие, или приветстваме Христос докато сме все още живи, бидейки част от сто четиридесет и четирите живи светии.
Как ще бъдат възкресени мъртвите? С какви тела ще бъдат те?
Това са въпроси от голяма важност, които Павел задава в 1 Кор. 15 гл., и той също дава отговорите на тях. Той използва примера за семето, за да покаже разпада на тленната субстанция, и кълнът, който се появява от земята, за да покаже началото на новия живот. Тази картина е макет на онова, което ще се случи при възкресението. Смъртният човек бива поставен в гроба, където тялото му подлежи на тление. В човека няма нищо нетленно. Животът угасва и – съгласно биологичните закони -всички компоненти се разлагат до първоначалното си, основно състояние.
Възкресението на мъртвите е тайна, която никога няма да бъде схваната от научната теория. Също както Сътворението на нашия свят. Това е едно напълно ново творение – ново създание, направено от Бога в материалния и духовния свят. Възкресеното тяло ще бъде в много по-висше състояние на съществуване отколкото настоящото ни, тленно тяло.
Също както Христос, след възкресението Си, бе облечен със слава, така и възкресеният човек ще бъде облечен с нетленна слава (Лука 24:32). Той ще бъде обновен в красота и чистота, които – съгласно Божието Слово – ще наподобяват състоянието на ангелите, и ще му бъде даден вечен живот!
Грехът ще бъде победен и – заедно с него – смъртта няма да я има вече. Втората няма да има повече сила над нас. Поради тази причина онези, които поставят надеждата си във възкресението, ще извикат: „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ (1 Кор. 15:55).
Когато имаме предвид това удивително обещание, смъртта губи ужаса си за нас. Понеже във вечността ще се състои повторна среща!
Нека Господ ни помогне да пребъдем във вярата до часа, в който и ние ще се възнесем в тази слава!