Съдържание
Постановена при Сътворението
След като Бог създаде небето и земята и всичко, което е в тях за шест дни, на седмия ден Той си почина от всичките Си дела, които беше направил, и Бог благослови седмия ден и го освети, понеже в него си почина от всичките Си дела. Виж Битие 2:3. Създателят благослови седмия ден – събота – и го освети. Така съботата беше постановена когато я имаше само първата човешка двойка в Едемската градина.
Исус водеше патриарсите да пазят съботата
В Евангелието, Исус каза:
„Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата; така че Човешкият Син е господар и на съботата“ (Марк 2:27, 28).
Именно чрез Своя Син Бог сътвори света (когато каза на Сина Си: „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие“ (Бит. 1:26) и благослови и освети седмия ден, събота, преди падането на човека. Христос е Който разговаряше с Моисей лице с лице (Числа 12:8) и изведе израилтяните от Египет с мощна ръка и издигната мишца. Исус беше Водачът на Израилевия народ, Той вървеше сред тях и беше тяхна задна стража през цялото им пътуване. Той е, Който ходеше пред Израил денем в облачния стълб, за да ги направлява по пътя, и нощем в облачния стълб нощем, за да им дава светлина, така че да могат да продължат да вървят денем и нощем. Виж Изход 13:21. Апостол Павел потвърждава тази истина със следните думи:
„Защото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето, и в облака, и в морето всички да са били кръстени в Моисей, и всички да са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от същото духовно питие (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тази канара беше Христос)...“ (1 Кор. 10:1-4).
Преди да даде заповедите на Моисей, Бог опита Своя народ, за да види дали ще се вслуват в Неговите думи по отношение на седмия ден, когато каза:
„Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не. А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден... А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея. А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете настрана каквото остане, да ви стои за утре. И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него“ (Изх. 16:4, 5, 22-30).
Чрез това дали те щяха да освещават седмия ден, събота, Бог опитваше и проверяваше покорството на Израилевия народ. Много ясно можем да видим, че даже и преди даването на заповедите Израилевият народ знаеше, че седмият ден е „събота, свята на Господа“.
Съботата беше пазена преди Синай
Онези, които се покланяха на Бога след създанието на света, пазеха съботата. За това свидетелстват библейските доклади по отношение на времето преди даването на Закона от Синай. Ной изпращаше гълъба три пъти от ковчега, веднъж на всеки седем дни – три съботи (Битие 8 гл.). Докладът за изпращането на манната в пустинята свидетелства, че съботата е била позната и пазена тогава (Изх. 16:22-30).
Времето бивало разделяно на седмици от древните жители на Месопотамия и Арабия (Битие 29:27). Следи от това разделение са намерени в множество древни народи, отдалечени толкова много един от друг, че никога не би могло да се помисли, че са я получили от Синай и евреите. И когато Бог даде на Моисей Десетте заповеди, написани със собствения Му пръст, Той потвърди дори още по-ясно изискването човек да пази съботата и да я освещава, със следните думи:
„Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи, а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог. Да не вършиш в него никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът ти, който е вътре в портите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина. Затова Господ благослови съботния ден и го освети“ (Изх. 20:8-11).
Заповедта да пазим съботата има своето място в Божиите Десет заповеди. Съблюдаването на този ден е от жизнена важност за всекиго, тъй като съзнателно пренебрежение на съботата скоро прави човека да потъне в неверие, порок и нечестие.
Част от нравствения закон на Десетте заповеди
The Sabbath is a part of the commandments of the moral law that is not only for the Hebrews but also for all who accept the Word and for all mankind. Jesus Christ and the apostles never said that it is not binding for any and everyone. The Fourth Commandment is just as binding for us as the third and the fifth one. Moreover, the Sabbath is not only to be kept here but we are told that in the new earth, the Sabbath will be kept through all eternity.
„И от новолуние до новолуние, и от събота до събота ще идва всяка твар да се покланя пред Мене, казва Господ“ (Исая 66:23).
Статии за по-нататъшно изучаване:
