Съдържание
Праведните в Библията очакваха идването на своя Господ в слава
„... Христос, като беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват“ (Евр. 9:28).
Много често на пришествието на Христос се гледа като на обикновено верско учение. Но това е повече от учение, което просто трябва да бъде приемано – то е също вдъхващо благоговение събитие, което има да се състои на земята. За тази земя това е най-удивителното, най-важно събитие откакто Христос дойде на нея, за да умре на Голгота за греховете на човечеството.
Второто пришествие на Христос, както и първото Му пришествие, бяха тема на пророчества от най-ранни времена. Апостол Петър изразява това категорично във второто му послание, достигнало до нас. Той открива на ерусалимските граждани факта, че „Бог по този начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всички пророци, че Неговият Помазаник ще пострада“ (Деян. 3:18). Нито една дума не остана неизпълнена. По същия начин, каза той, всичко, което пророците са говорили за Неговото Второ пришествие, ще бъде изпълнено.
„... и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса, Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци“ (Деян. 3:20, 21).
Обещанието за Неговото пришествие
Когато нечестието се увеличи на земята, Бог изпрати на предпотопния свят вест на предупреждение, в която заяви, че Христос, чрез Своето пришествие, ще сложи край на греха.
„За тях пророкува и Енох, седмият от Адама, като рече: Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него“ (Юда 1:14, 15).
Обещанието за Христовото пришествие беше също и „блажената надежда“ в дните на патриарсите. В тъмните часове на изпитанието си, Йов се хвана за това обещание чрез вяра и куражът му не отпадна:
“For I know that my redeemer liveth, and that he shall stand at the latter day upon the earth…” Job 19:25. The later prophets were also led to speak about the glory of His coming, the events which would precede this event, and the preparation necessary for it.
„На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, които никога няма да мълчат, ни денем ни нощем. Вие, които припомнювате на Господа, не замълчавайте... ето, Господ прогласи до краищата на земята, като каза: Речете на сионовата дъщеря: Ето, Спасителят ти иде; ето наградата Му е с Него, и въздаянието Му пред Него.“ (Исая 62:6, 11).
Вестта за Неговото пришествие трябва да бъде прогласена до краищата на света понеже това е вест на голяма радост за всички, които я приемат.
През последната нощ, която Исус прекара със Своите ученици преди разпятието Си, когато сърцето Му беше прескръбно до смърт, когато всичките ни грехове трябваше да бъдат положени върху Него, любовта на Исус към учениците Му направи мисълта за Неговото пришествие – когато ще дойде да ги заведе у дома, свободни от всички грехове и бремена – толкова скъпа за Него, че Той каза:
„Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие“ (Йоан 14:1-3).
Сърцата ни намират утеха в това обещание. О, какво скъпоценно обещание! Той ще дойде отново! Да, радостната вест е, че Той наистина ще дойде за нас. И ние отговаряме: Господи, чрез твоята благодат ще чакаме, ще бдим и ще бъдем готови.
Как ще дойде Той?
Христовото пришествие ще бъде видимо за цялата земя. То няма в себе си нищо скрито или тайнствено. В Откровение, Йоан казва:
„Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него“ (Откр. 1:7).
Сцената, която ще бъде видяна от всяко око, беше описана от Христос пред Неговите ученици:
„Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“ (Мат. 24:27).
“And then shall they see the Son of man coming in the clouds with great power and glory.” Mark 13:26.
Денят на Господа ще дойде за невярващите също толкова внезапно и неочаквано както крадец идва нощем. Няма да е така за вярващите и бдящите обаче, тъй като за тях е казано:
„Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец. Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не сме от нощта, нито от тъмнината. И тъй, да не спим, както другите, но да бъдем будни и трезвени“ (1 Сол. 5:4-6).
Личното Второ пришествие на Христос ще бъде видимо за всички. Небесата ще се отворят, земята ще се поклати, Божията тръба ще зазвучи и слава каквато никакви смъртни очи не са виждали някога, внезапно ще обхване света, когато Исус дойде като Цар на царете и Господ на господарите.
Същият този Исус
Господ желае Неговите чада да бъдат напълно убедени, че идващият Господ на славата е същият Спасител и Изкупител, Който някога вървеше по бреговете на синьото Галилейско езеро. Докато учениците наблюдаваха как техният Спасител се възнасяше в небето от Елеонския хълм, докато „се възнесе и облак Го подхвана и скри от погледа им“ (Деян. 1:9), внезапно двама ангели застанаха пред тях и казаха:
„Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето“ (Деян. 1:11).
Същият този Исус! Техният любящ Приятел – Божият Син и Човешкият Син – бе Този, Когото очите им не можеха да виждат повече. Той – същият този Исус – ще дойде пак с неописуема слава и ще бъде придружен от „всичките свети ангели“. Пророк Авакум описва славното явление на Христос, което бе видял във видение:
„... славата му покри небето, и земята бе пълна с хваление към Него. Сиянието Му бе като светлината; лъчи се издаваха из страната Му; и там бе скривалището на силата Му“ (Авакум 3:3, 4).
Това наистина е Той – същият Исус – с белезите от жестоките гвоздеи и знаците на Неговата изкупителна слава.
В този ден неподготвените ще осъзнаят – макар и твърде късно – че са пренебрегнали благодатта на Христовата жертва и са отхвърлили единственото си средство за подготовка да посрещнат идещия Спасител пред лицето на Когото никой грях не може да устои. „Ще Го види всяко око,“ казва апостолът, като също така описва страха на неподготвените в този ден:
„И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините... Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (Откр. 6:15, 17).
Събитията на този велик ден толкова много надминават всяко човешко схващане, че е трудно човек да си представи какво време предстои непосредствено пред нас.
Целта на Неговото идване
Свещеното Писание посочва много ясно причината за пришествието на Христос и събитията на този велик ден. През всички векове идването на Господа е било надеждата на Божиите чада. Апостол Павел го нарича „блажената надежда“ (Тит 2:11-13).
Божиите светии са умирали с вяра в славното пришествие на Христос. След възнесението Му, апостолът на езичниците отправи погледа си с очакване към този ден:
„Защото аз вече ставам принос, и времето на отиването ми настава. Аз се подвизах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление“ (2 Тим. 4:6-8).
Идването на Христос е времето, когато Божиите чада ще влязат във вечното царство. Тогава венците на живота ще бъдат дадени и всичките светии ще влязат през портите във вечния град – патриарси и пророци, апостоли и реформатори и Божиите чада от това последно поколение. За древните вярващи, които ни дадоха пример за вяра, е писано:
„Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието, да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро“ (Евр. 11:39, 40).
What a glorious day it will be when the redeemed of all ages enter together through the gates of the city. Because Christ will come the second time to bring His followers to their eternal homeland, he was able to assure His disciples:
„В дома на Моя Отец има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие“ (Йоан 14:2, 3).
