Победа в Христос

Падането на човека

В началото, човекът бе сътворен, за да служи на своя Създател с радост и веселие. Битие 1:26, 27; Еклесиаст 7:30. Не много след това, човекът продаде себе си на една измама и стана роб на греха и Сатана. Съгрешавайки, човекът падна толкова ниско, че изгуби славата, която му бе дарена. Разумът му бе помрачен и така той стана пленник на неприятеля. Падналите ангели, заедно със Сатана, ликуваха, чеса успели да причинят отделянето на човека от неговия Създател.

Веднага щом човекът падна, цялото Небе се изпълни с мъка и ангелите с болка в сърцата си хвърлиха короните си и тъжаха за първата човешка двойка. Нямаше никой в небето, който да може да помогне на човека и да го избави от мрежата на злия, освен самопожертвователния Божий Син.

Исус слезе от Небето да спаси грешника

От всичките създания, които Бог беше направил, никое не бе способно да помогне на човеците, които бяха държани в тъмните вериги на Сатана, освен Сина на Всевишния Отец. Поради голямата жертва, която беше направена за нашето спасение, можем да имаме победа в Христос. Павел казва:

„Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, Който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички...“ (1 Тимотей 2:5, 6). Виж също Ефес. 1:7; Деяния 4:12.

„... а Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към друг. Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях. Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата...“ (Евреи 7:24-26).

Христос е дошъл на тази земя, за да изцели съкрушените по сърце, да проповядва избавление на пленниците и да пусне на свобода угнетените. Исая 61:1. Тази е причината, поради която Той каза на людете:

„... защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е пратил“ (Йоан 6:38).

Той дойде да победи смъртта. Истинският християнин трябвада стане напълно притежание на Христос и когато това бъде постигнато Божието Слово пребъдва в него и той е способен да победи злия и да не съгрешава, т.е. да не нарушава Божиите заповеи.

Христовите ученици трябва да следват по Неговия път

сърцераздирателното Си прошение пред Отец преди разпятието Си, Исус каза: От друга страна, Христовите верни вестители трябва да бъдат уверени, че по същия път на страдание и изпитания, който Христос утъпка, ние също трябва да ходим. В

„Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него“ (Йоан 17:14).

На учениците Си Той каза:

„Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил“ (Йоан 15:18)..

Също както нечестивите третираха Исус, те ще третират и Неговите ученици. Те Го хулеха, преследваха и накрая Го вързаха и осъдиха на кръстна смърт.

Исус понесе нашите скърби и печал

Докато висеше на кръста – Праведният сред разбойниците – и биваше осмиван, Той каза:

„Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34).

О, каква любов е това! Каква милост към грешника! Наистина, когато направим преглед на Неговия живот от раждането Му до кръста трябва да бъдем убедени, че думите на Исая в глава 53, стихове 4-7, са изпълнени в Него:

„Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари...“

„Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.“

„Той беше угнетяван, но смири Себе Си, и не отвори устата Си; както агне водено на клане, и както овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата Си.“

Псалмистът казва за Него:

„Прободоха ръцете ми и нозете ми“ (Псалм 22:16).

„Свърши се!“

Когато на кръста Исус извика „Свърши се!“, цялото Небе се възрадва понеже на синовете на Адам бе дадена още една възможност, чрез живот на покорство да бъдат помирени с Богаи направени да живеят във вечните обиталища. Ако човеците можеха да разберат величината на безграничната жертва, която небесният Цар направи за тях, давайки Сина Си да умре за тях, спасителният план щеше да бъде въздигнат в умовете им и паметта за Голгота щеше да поражда свети чувства в сърцето на християнина. Сърце и уста нямаше да престават да прославят и възхваляват Бога и Агнето. Гордост, егоизъм, любовта към парите не могат да процъфтяват в сърце, което гледа с вяра на сцените на Голгота.

Примерът на безграничната любов на Спасителя трябва да изпълва цялото ни същество, да трогва сърцата ни и да доведе до очистването на желанията ни и облагородяването на характера ни. Апостол Павел изразява тази мисъл така:

„... защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат“ (1 Кор. 2:2).

Гледайки към Голгота чрез вяра, нека също извикаме заедно с него:

„А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света“ (Гал. 6:14).

Призовани сме да се вгледаме в Неговата безгранична любов

Разбиранията ни по отношение на живота, страданията и смъртта на нашия Спасител трябва да бъдат по-ясни и пълни. Всичките съкровища на земята са нищо в сравнение с цената, която Бог заплати, за да ни осигури вечен живот. Но въпреки всичко това мнозина не искат и да знаят за тази безграничнажертва. Те всякога са готови да отворят сърцата си за случващото се в света около тях и да затворят вратата пред Божия Син, Който стои отвън и хлопа. Сърцето на такива хора е изпълнено със зли дела и светски удоволствия и умът им е зает с тези неща до такава степен, че в тях едва ли би могло да се намери някакво място за Исус Христос.

Сърцата ни, скъпи читателю, трябва да бъдат обновени и облагородени и да оценяват – доколкото е възможно за човека – любовта на Отец и Сина към нас.

„И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист“ (1 Йоан 3:3).

„Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада...“ (1 Йоан 3:1).

Няма друга любов, която да може да се сравни с тази – да бъдем наречени чада на небесния Цар! Човешките връзки между хората могат да изчезнат, приятел може да предаде приятел и майка може да престане да обича децата си, небето и земята могат да преминат, но никаква промяна не може да се състои някога в Божията любов.
Колкото повече мислим за божествения характер на Христос и Неговата смърт и ги изучаваме, толкова повече виждаме любовта на Бога, която е безпределна и вечна.