В служенето си като пророк на покаяние, Йона имаше безподобен успех в Ниневия. В края на 40-дневното му проповядване, целият град бе паднал по лице на земята, облечен във вретище и пепел, и се беше покаял. На въпроса за причината на този рядък успех на Йона, можем да отговорим, че изключителната му опитност във връзка с отредената от Бога вест беше придала убедителна сила на неговите думи.
Около седемстотин години бяха изминали и на земята се роди Човек, Който беше по-голям от Йона – Исус от Назарет, Синът на живия Бог. Неговото слово беше несравнимо по-мощно от това на Йона, тъй като за Него бе засвидетелствано: „Никога човек не е говорил така както Тоя Човек“ (Йоан 7:46).
В сравнение с многобройните чудеса, които извърши Той в Своето служене, удивителната опитност на пророк Йона потъва в незначителност.
Но при все това, един ден фарисеите и книжниците дойдоха при Него и казаха: „Учителю, искаме да видим знамение от Тебе.“ Сега можем да разберем защо Господ укори тези книжници за лицемерието им. Той каза за онова поколение: „... друго знамение няма да му се даде освен знамението на пророк Йона.“ Господ сравнява смъртта, погребението и възкресението Си със знамението на пророк Йона. Фарисеите и книжниците бяха слепи за знаменията, които бе извършил в делата Си на милост навсякъде около тях, и Той нямаше друго знамение, което да им даде. Трябваше да се задоволят със знамението на пророк Йона, т.е. чудото на Христовото възкресение от мъртвите.
Това знамение трябваше да бъде последното и най-голямо знамение, което да бъде дадено на онова поколение; и от това дали щяха да го отхвърлят или приемат, зависеше блаженството или нещастието на целия еврейски народ. Но Господ знаеше предварително как щеше да бъде третирана вестта и затова продължи:
„Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото те се покаяха чрез Йоновата проповед; а, ето, тук има повече от Йона“ (Мат. 12:41).
От тази опитност става ясно, че юдеите по времето на Христос бяха по-заслепени и по-закоравени в сърцата си отколкото езичниците по времето на пророк Йона. Жителите на Ниневия повярваха чрез едно чудо и четиридесет дни проповядване, а юдеите продължаваха в неверието си даже и да бяха видели многобройни чудеса и да бяха слушали Христовото проповядване с години. Поради тази причина в последния Съд за тях ще бъде по-лошо отколкото за ниневийците. Колкото по-ярко блести светлината върху някого, толкова по-голяма е отговорността му; и наказанието му ще бъде според светлината, която е имал.
В Матей 11:20-24, тази истина е потвърдена дори още по-силно. Исус укори градовете, в които бяха извършени повечето Му чудеса, жителите на които обаче не бяха поправили поведението си. Така Той споменава Хоразин и Витсаида и сравнява тези юдейски градове с два езически града – Тир и Сидон. Исус заявява, че ако езичниците бяха получили такива чудеса и знамения в своето време, те щяха да са се покаяли във вретище и пепел. Затова Той продължи:
„Но, казвам ви, на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в деня на съда, отколкото на вас“ (Мат. 11:22).
Господ каза същото и за Капернаум. Жителите на този град се бяха въздигнали до небето. Понеже не желаеха да се покаят, те ще бъдат хвърлени във вечна погибел. Даже и за Содом в последния ден ще бъде по-търпимо отколкото за Капернаум. Затова присъдата на всеки човек бива определяна съгласно светлината, която е била дадена на конкретното поколение, и знанието, което е имал.
Въз основа на тези факти трябва да направим някои сериозни заключения за своето време. Никога не е имало време на такова просветление и такова знание. Не е необходимо тук да изреждаме всички постижения в областите на транспорта и комуникациите. Само преди година не знаехме нищо за онова, което вече е станало нещо обикновено за нас. Въз основа на постигнатото дотук в областите на технологията и механиката, можем да твърдим, че човекът е достигнал висота на знанието и силата, които не са били и сънувани преди.
Но не само знанието в областта на технологията е толкова обширно, но също и в религиозната област. Истини, които в миналото са били запечатани, сега са открити и разбирани. Даже и Откровението на Йоан и книгата Даниил вече не са облечени в тайнственост. Целият изкупителен план е открит и ясен за ума.
Колкото пространна е разликата между светлината на свещ и тази на електрическа крушка, толкова голяма е разликата в познанието на Писанията тогава и сега. Напредъкът във всички области е равномерен, макар и не винаги да е признаван за такъв. Днес не можем да кажем: „Ще се задоволим с онова, в което бащите ни са вярвали.“ Бащите ни ще бъдат съдени съгласно светлината, която им е била дадена в тяхно време. Но при все това Бог изисква ние да живеем съгласно светлината, която е била дадена на нас, в нашето време.
Както се адаптираме към увеличеното познание в материалния свят, така трябва правим и в християнския живот. Но при все това често нещата не стоят така и точно в това се състои нещастието на нашето време. Ако Христос живееше на тази земя днес като Човек, Той щеше да извика както в древността:
„Горко ви! Живели сте във времето на най-висше познание, чули сте най-величествените истини, но при все това не сте съобразили живота си с тях. Истина ви казвам, ако жителите на Содом и Гомор, на Тир и Сидон, обитателите на Хоразин, Витсаида и Сидон бяха видени онова, което вие сте видели и бяха чули онова, което вие сте чули, те бързо щяха да са се покаяли с вретище и пепел и затова на тях ще бъде по-леко в Деня на Съда.“
Статии за по-нататъшно изучаване:
